Извор
Прегрешенията между човек и Б-г
се изкупуват на Йом Кипур,
но Йом Кипур, не опрощава прегрешенията ни,
докато не поиска този, когото сме наранил.
(Мишна, трактат Йома, 8:9)
עֲבֵרוֹת שֶׁבֵּין אָדָם לַמָּקוֹם,
יוֹם הַכִּפּוּרִים מְכַפֵּר,
וְשֶׁבֵּין אָדָם לַחֲבֵרוֹ,
אֵין יוֹם הַכִּפּוּרִים מְכַפֵּר,
עַד שֶׁיְּרַצֶּה אֶת חֲבֵרוֹ.
משנה, מסכת יומא, פרק ח, משנה ט
Принципи при планиране на обучението
Основни въпроси
- Как мога да се превърна в най-добрата версия на себе си през тази година? В клас, у дома или на детската площадка?
- Как еврейският жизнен цикъл ми помага да се усъвършенствам?
- Как еврейските традиции отразяват еврейските ценности?
Основни въпроси свързани със съдържанието
- Каква е моята отговорност по отношение на другите?
Материали за учителя
Една от основните теми свързани с Йом Кипур е процесът „Хашбон нефеш“ или „душевна равносметка“, която се очаква всеки един евреин да направи през този ден. „Хашбон нефеш“ е понятие указващо на процес на самокритика и равносметка от човека на живота му и обобщена...
Прочети повече
Една от основните теми свързани с Йом Кипур е процесът „Хашбон нефеш“ или „душевна равносметка“, която се очаква всеки един евреин да направи през този ден. „Хашбон нефеш“ е понятие указващо на процес на самокритика и равносметка от човека на живота му и обобщена оценка на действията му през изминалата година. Ако някой прецени, че е извършил прегрешения, то негово задължение е да се покае за тях.
В Мишна се различават два вида прегрешения – между човек и човек и между човек и Б-г. Прегрешенията между човек и Б-г се отнасят към сферата на ритуала, включващ заповеди, които нямат социален ефект (съблюдаването на кашрут и спазването на шабат). При този тип прегрешения не е ощетен друг човек, така че дискурсът е между човек и Б-г. Ако на Йом Кипур, някой признае прегрешението си, изповяда го и се разкае за стореното в молитва, то тогава то ще бъде опростено. Това не се отнася за прегрешение към друг човек, В този случай, подчертава Мишна, никой не може да бъде опростен, докато не помоли за прошка човека, когото е наранил.
Мишна е корпус от заповеди и правила обучаващ хората как да се държат в ежедневието си. Традиционната Мишна се е предавала от уста на уста в продължение на поколения наред. Около 200 г. от н.е, Раби Йеуда Анаси събира и организира цялото ѝ съдържание, но тя все още остава в рамките на устната традиция. Записването на Мишна става няколко века по-късно.
- Изиграйте кратка игра на асоциация. Запишете една дума на дъската, а учениците трябва да запишат своите асоциации с тази дума. Направете бърз кръг между учениците ги помолете да кажат това, което са записали. След няколко завъртания, дайте думата „прошка“ и запишете всички асоциации на учениците.
- Подгответе „асоционно слънце“ по темата „прошка“. Учениците трябва да очертаят кръг в средата на който пишат думата „прошка“. От слънцето излизат стрелки, част от които сочат навътре, към думата, а другата част навън. На стелките сочещи навън, учениците записват асоциациите, които им хрумват, когато мислят за прошката тогава, когато я от искат другите. На стелките сочещи навътре записват асоциациите си по отношение на ситуации в които другите искат от тях прошка.
След, като сте се уверили, че учениците са разбрали правилно извора, можете да поставите на дискусия следните въпроси:
- Защо е важно да поискаме прошка, ако сме наранили някой друг? Защо това е важно за човека, който моли за прошка, и защо е важно за човека, към когото се обръщаме за прошка?
- Защо според вас, в изворът се казва „прегрешения между човек и неговият приятел – Йом Кипур не опрощава прегрешението ни, докато не поиска този, когото сме наранил“?
- Кое според вас е по-трудно: да поискаме прошка от някого, когото сме наранили или от Б-г? Защо? (Какво се изисква във всяка една от ситуациите?)
- С какви трудности може да се сблъскаме, когато молим другите за прошка?
За по-големите ученици: До каква степен оказват влияние върху трудността да помолим за прошка следните фактори: естеството на прегрешението; човекът от когото искаме прошка; колко време е минало от прегрешението…. и т.н.?
- Да помолиш за прошка е важно по всяко време на годината. Защо според вас, в еврейската традиция е отделен определен ден, в които да се съсредоточим върху молбата си за прошка? За по-големите ученици: Какво предимство предлага това и какъв риск създава?
- Помолете учениците да помислят за изминалата година и да споделят със съученика до себе си: Молили ли са те в някакъв момент през годината за прошка? Искали ли са прошка от тях други хора? Имало ли е момент, в който сте си мислили, че е трябвало да помолите някой да ви прости, но не сте го направили? Имало ли е момент, когато сте смятали, че някой е трябвало да ви помоли да му простите, но не е направил това?
Бихте могли да заимствате от примерите дадени от учениците в отговорите им на въпрос 6, за да ги използвате за разиграването на сценки. Разделете учениците на групи и помолете всяка група да помисли за ситуация, при която някой трябва да помоли другиго да му прости. Единият ученик играе човека, който трябва да поиска прошка, а другите ученици се представят, като неговите мисли или „гласовете“ в съзнанието му. Част от тях му нашепват причини, поради които човек трябва да поиска прошка, независимо от това колко е трудно; другата част му посочва причини да не помоли за прошка.
- Заедно прочетете стихотворението „Честита нова година Рути“ от Далия Бар-Ел. То поставя въпроси, които имат значение на всяка възраст: трябва ли прошката да се иска откровено, с думи, или може и по индиректен начин?
- Учете за молитвата Видуй на Йом Кипур.
- Важно е всеки да знае как да помоли за прошка, но също така е важно да знаем как да прощаваме. Може да ги запознаете с думите на Рамбам: “човек не трябва да бъде жесток и да отказва да сключи мир”.
- Разгледайте картината „Евреи се молят в синагогата на Йом Кипур“ от Маурицио Готлиб. В картината, художникът изобразява себе си в различни етапи от своя живот. Какво е значението на това? (Друга алтернатива е картината на Опенхайм „Вечерта на Йом Кипур“).
- Всеки прощава по различен начин. Пуснете на учениците филмче (на иврит), в което използвайки топографията, се показват различните измерения на думата „съжалявам“. След това можете да реализирате творческа сесия и да помолите учениците да измислят своя собствена визуализация на думата „съжалявам“.