Извор
“Бяхме роби на египетския фараон и Господ, Бога наш, ни изведе от там със силна ръка и протегната длан. И ако Светия и Благословен Той не беше извел нашите предци от Египет, то ние с нашите деца и внуци щяхме да сме поробени от фараона египетски.”
(Āгада)
עֲבָדִים הָיִינוּ לְפַרְעֹה בְּמִצְרָיִם
וַיּוֹצִיאֵנוּ ה’ אֱ-לֹהֵינוּ מִשָּׁם בְּיָד חֲזָקָה וּבִזְרוֹעַ נְטוּיָה
וְאִלּוּ לֹא הוֹצִיא הַקָּדוֹשׁ בָּרוּךְ הוּא אֶת אֲבוֹתֵינוּ מִמִּצְרַיִם
הֲרֵי [עֲדַיִין] אָנוּ וּבָנֵינוּ וּבְנֵי בָנֵינוּ מְשֻׁעְבָּדִים הָיִינוּ לְפַרְעֹה בְּמִצְרָיִם.
“Тогава се възцари нов цар в Египет…….… и каза той на народа си: Виж Синовете на Израел са по-много и по-силни от нас. Хайде да ги надхитрим, че да не се умножават иначе, когато избухне война, ще се присъединят към враговете ни и ще воюват срещу нас и ще излязат от нашата страна………. и поробиха египтяните Синовете на Израел с тежка работа и вгорчиха им живота с тежък труд с кал и кирпич и с всякаква полска работа и всичката работа, която ги караха да работят беше твърде тежка”
(Изход / Шемот 1:8-14)
וַיָּקָם מֶלֶךְ חָדָשׁ עַל מִצְרָיִם… וַיֹּאמֶר אֶל עַמּוֹ: הִנֵּה עַם בְּנֵי יִשְׂרָאֵל רַב וְעָצוּם מִמֶּנּוּ. הָבָה נִתְחַכְּמָה לוֹ, פֶּן יִרְבֶּה וְהָיָה כִּי תִקְרֶאנָה מִלְחָמָה וְנוֹסַף גַּם הוּא עַל שֹׂנְאֵינוּ, וְנִלְחַם בָּנוּ וְעָלָה מִן הָאָרֶץ. … וַיַּעֲבִדוּ מִצְרַיִם אֶת בְּנֵי יִשְׂרָאֵל בְּפָרֶךְ. וַיְמָרְרוּ אֶת חַיֵּיהֶם בַּעֲבֹדָה קָשָׁה בְּחֹמֶר וּבִלְבֵנִים, וּבְכָל עֲבֹדָה בַּשָּׂדֶה. אֵת כָּל עֲבֹדָתָם אֲשֶׁר עָבְדוּ בָהֶם בְּפָרֶךְ.
Принципи при планиране на обучението
Основни въпроси
- Какво можем да научим от различните поколения?
- Какво е значението на свободата в Юдаизма?
- Как историята разказана в Тора се превръща в моя история?
Основни въпроси свързани със съдържанието
- Какво означава робство? А свобода?
- Какви примери за робство има в човешката история?
- Какво е необходимо на хората, за да са свободни?
- Как темата за свободата се свързва с моята общност през последните десетилетия? Как идеите на Песах и свободата се свързват с нас?
Материали за учителя
Според книгата Шемот (Изход), Синовете на Израел, които се бяха преместили в Египет заради глада в Земята на Израел, се умножили там и се превърнали в заплаха за Египет (Шемот / Изход 1: 8-14). За да ги контролират и да им попречат да се...
Прочети повече
Според книгата Шемот (Изход), Синовете на Израел, които се бяха преместили в Египет заради глада в Земята на Израел, се умножили там и се превърнали в заплаха за Египет (Шемот / Изход 1: 8-14). За да ги контролират и да им попречат да се разбунтуват, египтяните поробили еврейския народ. Частта от Āгадата „Авадим Āину – И Роби бяхме“ се основава на стих от Āдварим / Второзаконие (6:21): „И кажи на твоя син в тоя ден:„ Бяхме роби на египетския фараон и Господ, Б-га наш, ни изведе от там със силна ръка и протегната длан“. В раздел се отразява основния подход в Āгада – че не е било очевидно или тривиално да се освободиш от робството, и че ако Мойсей не ни е извел от Египет, щяхме да останем там като роби в продължение на много поколения. На друго място в Āгадата четем: „Във всяко поколение човек е длъжен да разглежда себе си, като че ли сам той е излязъл от Египет“. Тази вяра оформя преживяването на свободата, която празнуваме в Песах – стойността на това да бъдеш свободен човек, който не е поробен от никого. Историята на Изхода от Египет и освобождението на Синовете на Израел е културно вдъхновение за различни борби през цялата човешка история, включително борбата за освобождение от робство на чернокожите в САЩ и борбата на евреите от СССР да напуснат тоталитарния режим.
През последните десетилетия много държави – включително няколко в Източна Европа – успешно се пребориха да се освободят от контрол от друг народ, като по този начин постигнаха политическа независимост и свободен живот.
По времето, когато Синовете на Израел са били роби в Египет, робството е широко разпространено и е част от живота на много народи. Древната форма на робство, при която хората са принудени да работят без заплащане, вече не е законна почти навсякъде по света. Десетки милиони хора обаче живеят в условия на робство, без основни права и свободи. Повечето от тях са деца и жени. Съвременните роби могат да бъдат намерени в различни области, включително фабрики, селско стопанство, битови услуги, проституция и дори в армии, където децата са отвлечени и принудени да служат като войници.
Възможни занимания 
При задълбочена дискусия 
Препоръчителни дейности 
За допълнително изучаване - Разделете учениците на групи. Всяка група ще обсъди въпроса – какво е робство и какво е свобода? Всяка група ще предложи думи, чувства и асоциации, свързани с двете понятия. Учениците ще измислят движение или пантомимично действие, което да изразява и двете концепции, въз основа на разбирането им като група. Те ще представят пред класа пантомимата, която са подготвили за всяка концепция. Обсъдете дали определени детайли или движения са били сходни в различните групи? Какви са разликите? Какво можем да научим за робството и свободата от начина, по който различните групи представят концепциите си?
- Ако учениците разполагат с компютри им изпратете линк към споделеният облак на сайта Ментиметър . Първо помолете учениците да запишат думите, които свързват с робството, а след това думите, които свързват със свободата. Всеки път им задавайте въпроса: кои думи са се появявали повече от веднъж? Какво можем да научим от това за робството и свободата?
- Историята на робството в Египет е свързана с нещо, което се е случило преди много време. Защо мислите, че в Āгадата се казва, че „ние“ бяхме роби в Египет, а не „те“? В какъв смисъл бяхме роби в Египет?
- Āгадата предполага, че ако Б-г не ни беше извел от Египет, ние все още щяхме да сме роби там и днес. Какво мислите, че този коментар се опитва да ни научи?
- Какви условия са необходими за освобождаване от робство? Някои хора смятат, че само някой като Мойсей, който е израснал свободен, може да изведе хората от това състояние. Опитайте се да обясните тази позиция. Съгласни ли сте с нея?
- Защо историята на робството в Египет все така актуална и в наши дни?
- За по-големите ученици: През цялата човешка история разказът за Изхода от Египет е бил споменаван от други хора, които са преживели робство или са били потискани по други начини, като афро-американски роби в Северна Америка през деветнадесети век. Защо те се опират на тази история? Какви борби днес могат да бъдат вдъхновени от историята за Изхода?
- Дали моята общност някога е била в състояние на „робство“ (по времето на моите баба и дядо или дори на родителите ми)? По какъв начин това е свързано с живота ми днес?
- За да дискутирате значението на думата свобода, покажете на учениците произведения на изкуството на тази тема:
Зенос Фрудакис, Свобода, 2001
– Помолете учениците, разделяйки ги на Хеврута двойки или на малки групи да изброят поне три неща, които тази скулптура представя във връзка с процеса на преминаване от робство към свобода.
– Скулптурата използва движенията на тялото, за да изрази робството и свободата. Помолете учениците да използват собствените си тела, за да изразят робството, от една страна, и свободата, от друга.
- За по-големите ученици: Изслушайте песента Let my people go (Пусни хората ми). Тези думи са взети от ултиматума на Мойсей към фараона да остави Синовете на Израел да напуснат Египет. Те са използвани от афро-американците в САЩ, като девиз в борбата им срещу робството. Помолете учениците да помислят за съвременна борба, която би могла да се сравни с Изхода от Египет. Те могат да проучат и да напишат песен за това.
- Предложете на учениците да проведат две интервюта с членове на общността или роднини. Едното интервю трябва да се фокусира върху преживяванията на робството, а другото върху свободата. Учениците трябва да намерят хора, които имат подходящ опит сега или са го имали в миналото (или чието собствено семейство ги е имало). Учениците биха могли да разкажат тези истории на семейния седер или в клас.
- За да илюстрирате с примери истории за робството от различни краища на света им покажете следните картини.
Попитайте учениците: Какви чувства предизвикват тези изображения? Какво е общо между всички тях? Какви чувства според вас споделят хората в робство през различни периоди?
Помолете учениците да напишат писмо до роб евреин в Египет или до роб от друг период. Какво биха искали да му кажат въз основа на това, което знаят за това, което ще се случи по-късно? Учениците биха могли да предложат начини да останат обнадеждени въпреки ситуацията. В случай на съвременно робство, те биха могли да се опитат да измислят начини да им помогнат днес. - Изучете главата в книга Шемот / Изход (1: 8-14), описваща робството в Египет. Какво тя добавя този към описанието в Āгадата?
- Прочетете част от книгата Чичо Томовата колиба, в която е описано робството на чернокожите в САЩ.
– „Не разбирам защо толкова много се превъзнесе. При нас не живя лошо — му каза той сухо. “
– „Не, не, господарю! Не е за това…, а че ставам свободен човек — за това се радвам. “
– „Защо? Немислиш ли, че сега прекарваш по-добре, отколкото, когато ще бъдеш свободен? “
– Да, наистина, господарю! — отговори Том енергично.“
– „Но ти по никакъв начин не би могъл да спечелиш толкова, че да се храниш и обличаш както при мене.“
– „Знам всичко това мистър Сен Клер. Господарят е толкова добър. Но аз предпочитам скромни дрехи и беден дом, и всичко да ми е бедно, само да знам, че са мои, отколкото да имам най-хубавите, но да са на друг човек. Мисля, че това е естествено, господарю. “
(Хариет Бичер Стоу, Чичо Томовата колиба, Глава 28) След като прочетете пасажа, обсъдете: Защо свободата е част от човешката природа?
- Прочетете свидетелството на Надя Таутерщайн, която описва как евреите празнуват Песах при съветския режим. Обсъдете какво можем да научим от този текст за начините на изживяване на свободата дори в състояние на потисничество. Какви условия и качества са направили преживяването на свободата възможно в този случай?
Беше около месец преди Песах. Искахме да имаме подходящ Седер, но нямахме никакви Āгадот. На евреите не беше позволено да правят Седер или да купят Āгадот. Реших да рискувам […] Преоблякох се като свещеник, влязох в църква, отидох в библиотеката и успях да си взема Āгада.
Как бих могла да намеря още седем Āгадот? Обадих се на няколко приятели, които бяха активни сред еврейското население и заедно решихме да отворим малка печатница за Āгадот. Това беше огромен риск – ако ни хванат, щяхме да бъдем изпратени в Сибир. […] Влизахме в магазини и всеки път купувахме само два листа хартия […] Ако купувахме по повече, щяхме да предизвикаме подозрение.
Намерихме пишеща машина. Казах на съседите, че отивам на почивка за една седмица, след това влязох в килера на дома си […], за да не чуе никой тракането на машината. […] Всеки път, когато някой почукаше на вратата, сърцето ми спираше […]. След огромни усилия успяхме да напечатаме шест Āгадот, по един за всеки две семейства. Провеждането на Седер също беше забранено […]. Отново рискувахме и направихме Седера в избата. Днес в Израел нещата са съвсем различни …
