Извор
Мойсей получава Тората на Синай,
И я предава на Йешуа,
И Йешуа на старейшините,
И старейшините на пророците,
И пророците на хората от Великото събрание.
(Мишна, Масехет Авот, глава 1, мишна 1)
Принципи при планиране на обучението
Основни въпроси
- Защо е важно хората и културите да създават истории за своя опит?
- Как историите в Тора стават и мои истории?
- Как да стана част от веригата на еврейската интерпретация на Тора?
- Какво можем да научим от различните поколения?
Основни въпроси свързани със съдържанието
- Какво е значението в „предаването нататък“ на традицията?
- Как мога да изпълня със съдържание ролята си на брънка във веригата на предаване на еврейската традиция?
- Как мога да заема мястото си в еврейската общност?
Материали за учителя
Трактатът в Мишна, озаглавен Масехет Авот („Трактат на бащите“) е сборник от трактовки на хазал (еврейските мъдреци) по темата за морала и доброто поведение. Трактатът започва с описание на веригата на предаване на Тората от планината Синай до хората от Великото събрание. Текстът започва...
Прочети повече
Трактатът в Мишна, озаглавен Масехет Авот („Трактат на бащите“) е сборник от трактовки на хазал (еврейските мъдреци) по темата за морала и доброто поведение. Трактатът започва с описание на веригата на предаване на Тората от планината Синай до хората от Великото събрание.
Текстът започва с Мойсей, който получава Тората на планината Синай. Йешуа Бен Нун (Исус Навин), ученик и приемник на Мойсей, получава тези думи от него и ги предаде на 70-те мъдри старейшини на народа. След това те предават тези слова на следващото поколение – поколението на пророците, което от своя страна ги предава на съвета на мъдреците през периода на Втория храм известни, като Хората от Великото събрание.
С краят на този период се поставя началото на периода Танаим, епохата, в която е съставена Мишна. Според традицията, Мишна се основава на същите закони, които се предават [устно] от поколение на поколение.
Мишна по същество е първият от еврейските текстове, написани след Тората, и консолидира законите и принципите на вярата, които са били формулирани устно през поколенията от времето, когато е била дадена Тората
Тези учения, изучавани и предавани устно по памет, се наричат „Устна Тора“ (Тора Ше’Баал Пе), а името остава същото дори след като е записана.
Устната Тора е допълнение към писмената Тора (известна ни като „Петокнижието на Тората“) и книгите Пророци и Писания.
Текстът в Масехет Авот е създаден, за да засили авторитета на Устната Тора. Описанието на веригата на предаване от Мойсей към хората на Великото събрание дава духовен авторитет на думите на мъдреците и предполага, че Устната Тора също е била получена от Мойсей в планината Синай и предадена на свой ред.
Раби Овадия от Батанура, в своето тълкуване на Мишна, казва, че трактатът започва с тази тема, за да разграничи моралните съвети, създадени от хората, и етичният път, изведен в този трактат, който идва от Б-г: „Да ви кажа, че добродетелите и моралът в този трактат не са измислени от мъдреците на Мишната, не идват от сърцата им, а всички те са били казани на Синай.
Важността на предаването и получаването, от учител на ученик и от поколение на поколение, е централен принцип в юдаизма. Тората се предава чрез изучаване и традиция; в същото време, като запазва своя характер и принципи, тя преминава през процес на приспособяване и иновации в съответствие с времето.
Различни мидраши обсъждат този процес. Например, мидрашът в Масехет Хагига във Вавилонския Талмуд (29, 2) разказва историята за чудотворно събитие, в което Мойсей видял Раби Акива да преподава нововъведения в Тората, които дори той, Мойсей, не знаел – и въпреки това раби Акива разказал на неговите ученици, че тези думи са „законът на Мойсей от планината Синай“.
Този мидраш, заедно с други, подсилва веригата от тълкуване и иновации на Тората, в която ние днес също можем да участваме, чрез изучаването на Тора и нейните учения.
Възможни занимания 
При задълбочена дискусия 
Препоръчителни дейности 
За допълнително изучаване - Изиграйте игра, която да демонстрира предаването на знания от един човек на друг и изисква памет и иновации. Помолете учениците да се подредят в кръг. Един ученик ще прави движения с тялото си и ще ги показва на ученика до него; след това вторият ученик трябва да повтори движенията на първия ученик и да добави някои от своите, които след това ще демонстрира на следващия ученик. Играта продължава докато се изредят всички ученици.
Алтернативен вариант: Същата игра може да се играе чрез създаване на история. Първият ученик ще започне с една дума, а всеки следващ ученик ще повтори думите, които са се казали до момента, и след това ще добави нова дума, докато последният от учениците не получи пълната история.
Обяснете на учениците как Тората се предава от поколение на поколение. Обсъдете приликите и разликите между начина, по който Тората се предава и току-що изиграната игра.
- Можете да им пуснете песента създадена по текста от Мишна (на иврит).
- Защо според вас текстът описва подробно веригата на предаване на Устната Тора?
- Как според вас, Устната Тора се е предавала от поколение на поколение, преди да бъде записана? Какви са предимствата и недостатъците на този метод в сравнение с предаването на Писаната Тора?
- Въпреки че не е подробно описано в текста, от продължението на веригата на предаване научаваме, че на всеки етап хората са получавали Тората и са добавяли свои думи. Защо и двете са важни?
- На теб кой ти предаде Тората? По какъв начин?
- Каква е вашата роля в традицията на предаване на Тората от поколение на поколение? Виждате ли себе си като отговорни за предаването на Тората на бъдещите поколения? Защо?
- Как бихме могли да се отнасяме към традициите и да се справим с тези, с чиито ценности не сме съгласни?
- Как можем да предадем традиции, които сме получили от предишни поколения, като същевременно им вдъхнем съдържание, което е лично и актуално?
- Разкажете ни за семейна традиция, чийто източник е поне едно поколение назад (баба и дядо). Как се предава тази традиция от поколение на поколение?
Дайте пример за развитието на традицията на Тора във времето – легенди и тълкувания, допълнения и обяснения в съответствие с хронологичният им ред. Например:
Тора
“Не слагай пред слепия нищо, в което може да се препъне.”
(Веикра (Левит) 19:14)
Попитайте учениците: Какво ни казва този стих? Дайте пример
Мъдреците (Хазал, ориентировъчна датировка 0-500 от н.е.)
Мъдреците често изучавайки Тора разкрива и внушава значения и идеи, които намират в стиховете. Например, относно този стих от Тората те пишат:
“Не слагай нищо в което може да се препъне” – пред някой, който е сляп за нещо [конкретно].
Ако човек търси съвет от вас, не му давайте такъв, който е несправедлив към него. Не му казвайте да „излезте сутринта“ – за да го оограбят разбойници или „излезте на обяд“ – за да го покоси непоносима жега.
(Сифра, Кедошим, параша 2:14)
Коментатори
Коментаторите, от хронологическа гледна точка са живяли след мъдреците, но има коментатори на Тора има във всяко поколение до днес. Те тълкуват Тората, понякога в съответствие с казаното от мъдреците, а понякога разширяват и допълват техните думи.
В следващия пример коментаторът Моше Хаим Луцато (известен като Рамхал – живял приблизително около 1700 г. от н.е.) обяснява и разширява думите на мъдреците, посочени по-горе:
„Това е дългът на честния човек, когато някой дойде да се посъветва с него, то той да му даде само съвет, който всъщност сам би приел.”
(Месилат Яшарим, глава 11)
- Използвайте този шаблон. Учениците могат да добавят свои собствени интерпретации пречупени през призмата на днешната гледна точка. Те могат да избират дали да се свържат с думите на Тората или с други по-късни традиции (като ги разширят, дадат пример или дори изразят несъгласие с тях).
- Учениците трябва да измислят оригинално собствено изказване за това как трябва да се отнасяме към трудностите или ограниченията на другите хора. Можете да ги помолите да създават стикери, които изразяват техните предложения.
- Изучете частта от книгата Шемот (изход) в която ни е дадена Тората. Според историята, как Тората е била дадена на народа на Израел? Какво е мястото на народа на Израел в предавателната линия преди записването на Мишна? Защо според вас, те не са споменати? Има хора, които твърдят, че тази разлика отразява неегалитарната гледна точка на мъдреците и привидно противоречи на идеята, изразена в стиховете на Тората, в които се казва, че всички ние сме участници в предаването на традицията. Обсъдете с учениците: Кой има властта да предава Тора и да въвежда нововъведения в нея?
- Помислете за инициатива в клас, в която учениците ще преподават и предават една еврейска ценност на своите общности или на друг клас в училището (например: цедака, взаимна отговорност, благодарност и т.н.). Можете да направите това като част от сесия за учене през цялата нощ в нощта преди Шавуот (тиккун лейл Шавуот), в която учениците организират или играят централна роля в нея. Поканата за събитието или откриващите думи на събитието могат да включват цитата от Мишна: „Мойсей получи Тората на Синай…“ с добавяне на частта на учениците в линията на предаване: „и ние, този клас, я предаваме на…”
- Прочетете мидраша, който обсъжда присъствието на всяко поколение, на даряването на Тората:
Раби Абаху казва, в името на Раби Шмуел Бар Нахмани: Защо е казано: “за тези които са тук с нас… и тези, които не са“ (Дварим / Второзаконие 29:14)?Тъй като душите са били там, но телата им все още не са създадени, следователно не се казва, че са „стояли“
(Мидраш Танхума, Ницавим 29, симан 3)
Раби Абаху предлага екзегеза на стиха в книгата Дварим (Второзаконие), където Мойсей събира народа заедно, за да потвърди завета, сключен с Б-г на планината Синай. Той обяснява, че от използването на думата „стои“ в стиха, можем да разберем, че заветът е сключен с всички, които са присъствали („стоящи“) там, с други думи, живите – а също и с всички, които не са присъствали. Според неговото тълкуване душите на всички следващи поколения също са присъствали по нефизичен начин.
Обяснете мидраша и след това обсъдете връзката между това, което се твърди в него, и властта на всички бъдещи поколения да тълкуват по нов начин Тората.
- Раби Ринат Цфания, вдъхновен от този извор, пише за веригата от традиции, предавани от жените:
Мириам получава Тората на Синай
И я предава на дъщерите на Целафхад
И дъщерите на Целафхад я предават на Двора (Дебора)
И Двора я предава на Рут
И Рут я предава на Брурия.
Те казват три неща:
И нека гласовете Ви се чуват,
Обучете много ученици,
И тълкувайте Тора.
Чуйте двата текста (равинският и модерният) мелодията е композирана и изпълнена от Раби Одед Мазор и музиканти от синагогата Кол Āнешама в Йерусалим.
