Извор
„Във всяко поколение човек е длъжен да разглежда себе си, като че ли сам той е излязъл от Египет“.
Както е казано, „И кажи на своя син в този ден – това е заради онова, което Б-г извърши за мен, при извеждането ми от Египет. “ (Шемот / Изход 13:8)
Не само нашите предци е освободил Пресветият, благословен да бъде Той, – и нас също е освободил заедно с тях,
И както е казано: „И нас Той изведе от там, за да ни поведе и ни даде земя, за която Той се закле на предците ни (Дварим / Второзаконие 6:23)
(От Āгада за Песах)
בְּכָל דּוֹר וָדוֹר חַיָּב אָדָם לִרְאוֹת אֶת עַצְמוֹ כְּאִלוּ הוּא יָצָא מִמִּצְרַיִם,
שֶׁנֶּאֱמַר: „וְהִגַּדְתָּ לְבִנְךָ בַּיוֹם הַהוּא לֵאמֹר: בַּעֲבוּר זֶה עָשָׂה יְיָ לִי בְּצֵאתִי מִמִּצְרָיִם“ (שמות יג ח).
לֹא אֶת אֲבוֹתֵינוּ בִּלְבָד גָּאַל הַקָּדוֹשׁ בָּרוּךְ הוּא, אֶלָּא אַף אוֹתָנוּ גָּאַל עִמָּהֶם,
שֶׁנֶּאֱמַר: „וְאוֹתָנוּ הוֹצִיא מִשָׁם, לְמַעַן הָבִיא אֹתָנוּ, לָתֶת לָנוּ אֶת הָאָרֶץ אֲשֶׁר נִשְׁבַּע לַאֲבֹתֵנוּ“
(דברים ו כג)
Чужденец да не потискаш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египет.
(Шемот / Изход 22:20)
וְגֵר לֹא תוֹנֶה וְלֹא תִלְחָצֶנּוּ כִּי גֵרִים הֱיִיתֶם בְּאֶרֶץ מִצְרָיִם.
(שמות כב, כ)
Принципи при планиране на обучението
Основни въпроси
- Каква е връзката между свободата и отговорността?
- Какво според юдаизма означава да си „свободен“?
- Кои са еврейските ценности (например свобода, отговорност, справедливост, общност, уважение към многообразието и т.н.), които трябва да са на почит в идеалното общество?
Основни въпроси свързани със съдържанието
- Как Āгадата ни помага в размисъла за ситуации на свобода и робство в нашето време?
- Кой около нас е потиснат (буквално или метафорично)? Какво можем да направим, за да облекчим този проблем?
- На какво ни учи историята с Изхода от Египет относно нашата отговорност към тези, които не са свободни?
- Как изглежда съвременно то робство?
Материали за учителя
В края на раздела Магид от Āгадата за Песах, след като вече сме споменали робството в Египет и Изхода от там, стигаме до част започваща с: Във всяко поколение , която ни поставя в ситуацията да преживеем Изхода от Египет като нещо, през което всеки от нас лично е...
Прочети повече
В края на раздела Магид от Āгадата за Песах, след като вече сме споменали робството в Египет и Изхода от там, стигаме до част започваща с: Във всяко поколение , която ни поставя в ситуацията да преживеем Изхода от Египет като нещо, през което всеки от нас лично е преминал. Отъждествяването с историята поражда задължение за възхвала и благодарност за чудото. Това е начинът по който и завършва частта Магид. В исторически план, за еврейския народ е имало и други времена на бедствие и изгнание, така че усещането за идентификация с историята на Изхода от Египет е родило вяра и надежда във възможността за избавление и преодоляване на текущото бедствие.
Първите два цитата от изворите, представени тук, са разположени един след друг в Āгадата. Източник и на двата е Мишна (Масехет Песахим 10:5). Третият цитат е стих от книгата на Шемот (Изход). Той свидетелства за етичния принцип, който се повтаря в цялата Тора: Не заблуждавайте и не тормозете непознатия, защото ние самите бяхме непознати в Египет. Подобна идея се повтаря много пъти в Тората. Еврейската традиция извежда пряка връзка между робството, преживяно от синовете на Израел, които са били чужденци в непозната страна, и нашето етично задължение към странника или други, потиснати хора. (Тората говори за три уязвими групи: чужденци, сираци и вдовици. Днес можем да разширим това задължение, за да включим всеки човек или група, които са потиснати или експлоатирани.) Идентификацията с изхода от Египет учи за осезаемата връзка с чудото, направено за нашите предци – което ние празнуваме – както и съпричастността, която трябва да имаме към всички онези, които в момента са слаби и потиснати или са били в миналото.
Възможни занимания 
При задълбочена дискусия 
Препоръчителни дейности 
За допълнително изучаване Покажете на учениците снимката (отдолу) на младо момиче, принудено да работи. От фотографския проект „Къде спят децата“ на Джеймс Молисън.
Момичето на снимката: Индира, на 7 години, живее с родителите си, брат си и сестра си близо до град Катманду в Непал. В дома ѝ има една стая с един матрак и едно легло. Индира работи в местна кариера от 3 годишна. Семейството ѝ е много бедно, така че всички те трябва да работят. Има 150 други деца, които работят в същата кариера. Индира работи шест часа всеки ден и след това помага на майка си в домакинската работа.
Попитайте учениците:
- Как ви карат да се чувствате снимките?
- Каква е връзката между снимките и празника Песах?
Помолете всеки ученик да напише отговори на тези въпроси и след това да ги сподели с класа си.
- Защо според вас хората са длъжни да гледат на себе си така, сякаш самите те са излезли от Египет? Защо не е достатъчно да изучаваме историята на Изхода от Египет като на нещо, което се случило с нашите предци? Каква е разликата между преживяване, през което преминаваме лично, и такова, за което сме чували, че се случва с някой друг?
- Как можем да погледнем на себе си така, сякаш сме излезли от Египет, ако сме родени и израснали като свободни хора?
- Трудните преживявания от миналото могат да повлияят на човека по различни начини. Един може да стане по-съпричастен към другите, които са се сблъскали с подобни преживявания, или може да стане безчувствен към страданията на другите. Например, помислете за дете, което е било тормозено . Смятате ли, че това дете ще е склонно да помага на други, които се оказват в същата ситуация, или не?
- Ние сме били чужденци в Египетската земя, потисната малцинствена група. Египтяните били жестоки с нас. Кой от нас е потиснат днес? Помислете за хора и групи, живеещи наблизо и по света. Как можем да им помогнем?
- Защо смятате, че Тората (в книгата Шемот / Изход) извежда връзка между синовете на Израел в Египет и задължението да действаме по морално подходящ начин с чужденците, които живеят сред нас? На какво ни учи това за връзката между свободата и отговорността?
- Защо е особено важно ние, еврейският народ, да проявяваме особено съпричастност и отговорност по отношение на нещастието на подтиснатите членове на обществото? Помислете за различни епохи в еврейската история, които могат да ни научат да действаме по този начин.
- Задължението да се виждаме във всяко поколение, сякаш сме излезли от Египет, ни учи да разглеждаме трудностите, с които се сблъскваме всеки ден, и да намерим елементите на „робство“ и „свобода“ в собствения си живот, независимо колко сме далеч от действителното робство. На иврит думата מצרים (Мицраим / Египет) е подобна на думата מיצר (Мейцар , пролив) от корена на думата צר (цар), означаваща „тясно“ което се отнася до бедствие или трудности.
Помислете за трудности, които сте преживели и преодолели. Имаше ли „Мойсей“, който ви помогна да се измъкнете от това трудностите? През какво „Червено море“ (препъни камъни и предизвикателства) трябваше да преминете по пътя към свободата? Каква беше „обещаната земя“, до която достигнахте?
- Във възможните занимания видяхме примери за робство и страдание, който съществуват и днес. Как това се свързва с фразата „във всяко поколение“?
- Много от продуктите, на които се радваме, са направени от хора, които нямат права и свобода. Можем да избегнем това, като купуваме артикули, които носят сертификат за справедлива търговия. Проучете този тип сертифициране. Как то може да бъде свързано с идеята „във всяко поколение“ и как можем да действаме отговорно по отношение на детското робство.
- За да разгледате по-отблизо темата за нашата отговорност спрямо тези, които са потиснати или тези около нас, които нямат права, проведете изследователски проект в класната стая. Помолете учениците да изберат тема за проучването, например съвременно робство, детско робство, бежанци, борба за свобода, настъпила в историята на вашата страна и др. Това изследване може да включва видеоклипове, снимки, лични истории и др. След това, дискутирайте с класа за различни начини за помощ във всеки от случаите. Ако е възможно, помислете за малък проект, в който учениците могат да участват (Събиране на бутилки и връщането им за вторични суровини, а след това даряване на парите на нуждаещите се; дарение на дрехи и играчки; вътрешна кампания за повишаване на осведомеността по въпроса и др.)
- Маймонид (Мишне Тора, Закони за хамец и маца, глава 7, стих 6) представя този проблем, използвайки език, различен от този на Āгадата. Той пише: „Във всяко поколение човек е длъжен да разглежда себе си, като че ли сам той току що е излязъл от Египет“.
Следвайки думите на Маймонид, които сочат към задължение за действителен мироглед, възложете всеки от учениците да донесе предмет, който представлява робство или свобода за тях. Помолете ги да представят своите предмети пред останалата част от класа и да обяснят своя избор. Дискутирайте: В кои области сме контролираме от човек / обект / навик / поведенчески модел, от който бихме искали да се освободим? - Някои хора имат обичай да оставят празен стол на масата си, по време на Седера, който символизира хората, които нямат свобода и не могат да отпразнуват празника. Помолете учениците да изберат човек или група, на които липсва свобода, и да напишат името ѝ на специален лист хартия, който да бъде окачен на такъв стол. Нека украсят листа по подходящ начин. Също така биха могли да проектират и украсят стол по начин, който да изразява страданието на някой, живеещ при такива условия. Това може да се направи като рисунка или като скулптура.
- Изучете следния цитат от Едмънд Флег, който се отнася до моралното, човешко задължение да действаме от името на онези, които са потиснати.
Тъй като в този ден Б-г действаше за мен, аз трябваше да действам от името на всички, които са преследвани. Защото това е, което нашата древна Āгада ни заповядва: Не само всички евреи, но всички хора са длъжни да гледат на себе си като че ли те самите са напуснали Египет и да освободят всички, които стенат в плен.
(Едмонд Флег, Към идващия свят, оригинал на френския език)
Обсъдете универсалните ценности, които могат да се научат от юдаизма и как тези ценности се откриват и в други култури. Приведете примери от различни исторически периоди на други народи, помагащи на евреите и други народи.
- Прочетете урока „И роби бяхме“ посветен на робството в Египет. Какви са приликите и разликите между двата текста? Какво е подчертано във всеки текст?
