Извор
Забранено е човек да бъде жесток и да отказва помирение.
Когато човекът, който му е причинил зло, поиска прошка,
Той трябва да му прости от цялото си сърце и с готовност.
Маймонид, Мишне Тора, Помирение, Глава 2, Алаха 10
אָסוּר לָאָדָם לִהְיוֹת אַכְזָרִי וְלֹא יִתְפַּיֵּס וּבְשָׁעָה שֶׁמְּבַקֵּשׁ מִמֶּנּוּ הַחוֹטֵא לִמְחֹל – מוֹחֵל בְּלֵב שָׁלֵם.
רמב“ם, מִשְׁנֵה תורה, הלכות תשובה, פרק ב, הלכה י
Принципи при планиране на обучението
Основни въпроси
- Как мога да се превърна в най-добрата версия на себе си през тази година? В клас, у дома или на детската площадка?
- Как еврейският жизнен цикъл ми помага да се усъвършенствам?
- Как еврейските традиции отразяват еврейските ценности?
Основни въпроси свързани със съдържанието
- Защо е важно да се прощава?
- Как е възможно да се прости на някого, който те е наранил?
Материали за учителя
Една от основните теми свързани с Йом Кипур е процесът „Хашбон нефеш“ или „душевна равносметка“, която се очаква всеки един евреин да направи през този ден. „Хашбон нефеш“ е понятие указващо на процес на самокритика и равносметка от човека на живота му и обобщена...
Прочети повече
Една от основните теми свързани с Йом Кипур е процесът „Хашбон нефеш“ или „душевна равносметка“, която се очаква всеки един евреин да направи през този ден. „Хашбон нефеш“ е понятие указващо на процес на самокритика и равносметка от човека на живота му и обобщена оценка на действията му през изминалата година. Ако някой прецени, че е извършил прегрешения, то негово задължение е да поиска прошка и да се покае за тях. Този процес на самоанализ трябва да доведе до решения за бъдещето и за промените, които човекът иска да направи. Обратното на искане за прошка е приемането на прошката. Процесът хашбон нефеш е и процес на прошка, тогава когато човек прощава и на онези, които са го наранили, и се стреми да поправи отношенията си с тях.
В извора Маймонид подчертава, че човек трябва да прости на своя събрат, ако той иска да се помири с него. Тогава, когато той иска искрено прошка, съжалява за причинената вреда и се опитва да се поправи. Това обяснява употребата на думата жесток от Маймонид: отказвайки да прости, нараненият пречи на другия човек да поправи грешките си и да продължи напред. Някой, на когото не е простено, ще продължи да се чувства виновен и може да не е в състояние да обърне нова страница.
Според Маймонид е важно да простиш на някого „от цялото си сърце“, защото някой, който осъзнае, че е наранил ближния си, поема отговорност за своите действия и изразява скръб и разкаяние, вече не е същият човек, какъвто е бил, и би трябвало да се приеме, че той няма да се държат по същия начин отново в бъдеще.
Маймонид (1138-1204)
Раби Моше Бен Маймон (известен като „Рамбам“ на иврит и като Маймонид на английски) е равин, мислител и лекар и е един от най-важните и влиятелни персонажи в еврейската култура. През по-голямата част от живота си той живее и работи в Египет. Неговият трактат „Мишне Тора“ е една от най-важните книги в еврейската библиотека.
- Защо Маймонид използва думата „жесток“, за да опише човек, който отказва да прости на някой, който го моли за прошка? Съгласни ли сте с избора му на тази дума? Обяснете отговора си.
- Понякога наистина е трудно да простиш с цялото си сърце на някого, ако той те е наранил. Защо?
- Защо е важно да се положат усилия за това, въпреки че е трудно?
- Смятате ли, че хората трябва да си прощават при всички случаи? Има ли такива, за които това не се отнася? Обяснете.
- Според вас кое е по-лесно да поискате прошка от близки хора (роднини, приятели и т.н.) или от по-отдалечени (продавача в магазина, охранителя в училище и т.н.)?
- Кое ви е по-трудно: да помолите прошка или да простите на някого?
- Работете по двойки (или на малки групи): Всяка двойка съставя история за някой, който наранил приятеля си и след това го моли за прошка. Направете малка пиеса въз основа на историята, молбата за прошка и отговора на обидения. В пиесата се изразява нараняването, причинено от действието, трудността, с която се сблъсква съгрешилия молейки за прошка, и начинът, по който те избират да направят това. По същия начин изразете трудността, с която се сблъсква обидената страна при опрощаването на своите приятели, как те могат да разберат дали молбата за прошка е искрена и как се чувстват и двете страни, след като са се помирили
Забележка: Струва си да проверите темите, които са избрали групите, преди да подготвят пиесите си, за да се уверите, че примерите са подходящи за класната рамка.
- Разгледайте статуята Помирение от скулптора Йозефина де Васкончелос, която е изложена в катедралата Кентърбъри в Англия. Скулптурата отбелязва 50-годишнината от края на Втората световна война. Идентични скулптури са изложени в Германия и Япония. Бихте могли да обсъдите факта, че страните също постигат помирение и намират начини да изразят прошка си (например чрез скулптури).
- Прочетете пасажа от Трудно е да простиш, от романа на Хаим Поток „Избраникът“, в който се обсъжда трудността при приемането на молба за прошка, макар и искрена, с която се сблъсква някой, който е бил наранен.
- Изучете извора Молба за прошка, който представя акцента на Мишна върху важността на молбата за прошка.
- Бихте могли да научите следващото стихотворение и да го използвате, за да разширите дискусията за трудностите, свързани с опрощаването на другите и значението на помирението: