Извор
Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
и на тях да учиш прилежно чадата си,
и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя,
когато лягаш и когато ставаш.
(Дварим / Второзаконие 6:6-7)
וְהָיוּ הַדְּבָרִים הָאֵלֶּה אֲשֶׁר אָנכִֹי מְצַוְּךָ הַיּוֹם עַל לְבָבֶךָ.
וְשִׁנַּנְתָּם לְבָנֶיךָ וְדִבַּרְתָּ בָּם
בְּשִׁבְתְּךָ בְּבֵיתֶךָ וּבְלֶכְתָּך בַדֶּרֶךְ
וּבְשָׁכְבְּךָ וּבְקוּמֶךָ.
Принципи при планиране на обучението
Основни въпроси
- Как еврейските традиции отразяват еврейските ценности?
- Как да стана част от веригата на еврейската интерпретация на Тора?
Основни въпроси свързани със съдържанието
- Какво е моето отношение към Тора и другите еврейски текстове?
- Как еврейската традиция отразява почитта към образованието?
- Какво отношение към еврейството съм получил от вкъщи и искам да предам на другите?
- Как почитта към ученето се отразява в празника Шавуот?
- Защо е важно да учим едно и също нещо отново и отново (всеки човек във всяко поколение)?
Материали за учителя
Празникът Шавуот е разглеждан от мъдреците (Хазал), като деня, на която е дадена Тората, и затова се нарича „Празник на Даряването на Тората“. Според традицията всяка година на Шавуот получаваме Тората наново. Обичайят повелява е да се учи Тора в нощта на Шавуот, традиция,...
Прочети повече
Празникът Шавуот е разглеждан от мъдреците (Хазал), като деня, на която е дадена Тората, и затова се нарича „Празник на Даряването на Тората“. Според традицията всяка година на Шавуот получаваме Тората наново. Обичайят повелява е да се учи Тора в нощта на Шавуот, традиция, наречена Тикун Лейл Шавуот, или целонощно изучаване на Тора по време на Шавуот. Думата тикун буквално означава да поправя или да компенсирам. В мидраша Шир Ᾱширим Раба (парша 1, 56) е дадено тълкувателно обяснение за думата и обичая на тиккун. Според мидраша Бней Исраел (Децата на Израел) заспали в нощта преди даването на Тората и не се събудили навреме за важното събитие. За да се поправи злополуката от планината Синай е въведен обичаят да се учи Тора през цялата нощ в първата вечер на празника . По време на сутрешната молитва на Шавуот парашата за даването на Тората се чете на глас в синагогата, а всички присъстващи стоят прави.
Изучаването на Тора в нощта на Шавуот отразява силната връзка, която еврейският народ има с Тората, както и мястото ù във всяко едно поколение. Изучаването на Тората е поставено на особена почит в юдаизма. То не е ограничено единствено до петокнижието, а обхваща цялата еврейска „библиотека“ от текстовете, които се занимават с коментар на самата Тора, или с други текстове, написани по различно време и дискутиращи различните коментари: текстове, които интерпретират написаното в Тора, коментира го и го допълват. В по – голямата си част, това е дискусия в писмена форма, но има и произведения на изкуството, които могат да служат като форма на тълкуване и участие в този“диалог.“.
Мицвата да се изучава Тора се появява в стиховете от Книгата Дварим / Второзаконие, цитирани по – горе. Там се описват различни начини и обстоятелства, при които се изучава Тора. По времето на Хазал (първите няколко века от н.е.) са създадени училища (батеи мидраш), където децата се учат да четат и пишат с цел изучаване на Тора – това по време, когато за околните народи четенето е ограничено единствено до елита.
Важното място на Тора в еврейското наследство спечелва на еврейският народ прозвището „Народ на книгата. Първата му поява е в Корана – „ахал ал-катаб“, буквално означаващ „народ на книгата“. Прозвището първоначално е предназначен за евреи и християни, защото свещената книга заема централно място и в двете религии, но през годините името остава само по отношение на евреите.
- Защо изучаването на Тора е толкова важно в еврейската традиция? Всеки ученик трябва да напише на лист хартия три причини, а след това да ги покаже на човека, който седи до него. Има ли причини, които са написали и двамата? Нека всеки ученик да помисли дали партньорът му е написал причина, в която не е напълно убеден, и ако е така, нека обясни защо я е избрал. След това всяка двойка ще прочете една от причините с която и двамата са съгласни, а учителят ще я запише на дъската. Учениците могат да предложат и допълнителни свои собствени причини, дори ако не всички са съгласни с тях. Видяхме, че има много причини да изучавате Тора – някои от тях са по-ясни и консенсусни, докато други може да са индивидуални.
- Покажете на учениците картинка с много детайли (например Кеде е Уоли). Помолете ги да я наблюдават за няколко минути и след това, без да я гледат, да напишат всичко, което са видели, включително: хора, действия, общ сюжет и т.н.
Покажете им я отново и ги помолете да добавят повече информация за нещата, които са наблюдавали този път.
Тази дейност може да се повтори в няколко кръга.
Обяснете, че всеки допълнителен поглед към картинката разкрива нови детайли.Същото важи и за изучаването на Тора – във всяко поколение, всяко ново четене е добавяло допълнителни прозрения и пластове на разбиране.
- Заповедта в Тора повелява да се преподава Тора вербално – „говорете с тях“. Какви са другите начини за преподаване и предаване на знания или образователни послания? Какъв начин предпочитате вие?
- В какви житейски ситуации трябва да се изучава Тора, според библейските стихове? Защо според вас са избрани тези конкретни ситуации?
- Въз основа на библейските стиховете, чия е отговорността да предаде Тората на следващото поколение? Защо мислите, че това е именно тяхна отговорност?
- Тората заповядва да учим децата си, но ние не се учим само от родителите си. От кого още се учите и какво научавате от тях? На кого преподавате и на какво го учите?
- В днешно време значителна част от изучаването на Тора се извършва в специално създадени за тази цел институции. По какво се различават ученето от нашите родители от ученето от учители? Какви са предимствата и недостатъците на всеки от методите?
- “Сине, слушай завета на баща си и не отхвърля Тората на майка си” (Мишлей / Притчи 1,8). Какви послания, уроци или вярвания получихте от родителите си? Какво от тези мислите, че бихте искали да предадете?
- Стихът повелява: „Учи прилежно децата си”. Думата на иврит за “прилежно”, която е използвана е ושננתם което означава да го повтаряш отново и отново. Защо мислите, че ни е заповядано да изучаваме текстове многократно? От вашия опит, как това се отразява на учебния процес?
- Смятате ли, че ученето е ценно и важно само по себе си, дори и да не се прави за конкретна или практическа цел? Обяснете.
- Моето обучение: Кои неща ви вълнуват и мотивират да учите? Какви са някои от начини, по които учите? Предпочитате да учите сами или от някого? Предпочитате ли да учите от книги/компютри/по различен начин? Защо?
- За да илюстрирате идеята, че всички се учим един от друг, седнете в кръг. Всеки ученик може да каже едно нещо, което е научил от ученика, който седи до него, или нещо, което би искал да научи от него. Обсъдете с учениците как е възможно да се учите от всеки човек.
За по – големите ученици:
- Какво научаваме от Тора? Изследователска дейност: Разделете учениците на групи. Всяка група ще получи текст или история от Тората (най-добре е да използвате история, с която учениците са запознати – например: Каин и Авел, Ноевият ковчег, скитанията на Авраам, продажбата на Йосиф, изхода от Египет, даравянето на Тората на планината Синай, историята със шпионите и т.н.) и напишете какво може да се научи от тази история. Дайте всяка история на поне две групи, така че учениците да могат след това да сравняват и обсъждат ценностите и поуките, извлечени от историята. Учениците могат да направят слайд за историята (който може да включва и подходящо произведение на изкуството, което са намерили в интернет). Съберете всички слайдове заедно в една презентация, в която са включени всички обяснения на учениците, която да покажете заедно на класа. Можете да използвате шаблона: “Какво научаваме от Тора ”
- Пресъздайте Тикун Шавуот: Нека учениците работят в хеврута (учещи двойки), подгответе кратка беседа в стил TED (до 3 минути) по избрана от тях тема, свързана с Тората. Можете да изберете тема на класа и всяка двойка да я проучи от различна гледна точка: например те могат да се съсредоточат върху библейска история, ценност, мицва, библейски герой и т.н. След това можете да проведете Тикун Шавуот, в който учениците представят своите беседи на останалата част от класа.
- Преподайте им урока По – добре Тора, отколкото богове (подходящ за възраст 6 г. – 11 г.), който се фокусира върху влиянието на Тора в еврейската култура.
- Преподайте мидраша от Шир Ᾱширим Раба, в който се обсъждат причината зад Тикун Лейл Шавуот. Помолете учениците да говорят за нощта преди важно събитие в живота им: Какво са правили? Как са се чувствали? Имайки това предвид, как бихме могли да обясним поведението на Бней Исраел в нощта преди да бъде дадена Тората?
Това е като крал, който каза на поданиците си: В този ден ще дойда на гости във вашата държава! Но в деня на пристигането на краля всички негови поданици заспиват и никой не излиза да поздрави краля.
По същият начин е и, когато Тората е дадена, Б-г казва на Бней Исраел, че ще се яви пред тях на третия ден от приготовленията. Но когато настъпи сутринта на третия ден, те са намерени да спят.
В Б-жия гняв гръмове и светкавици разкъсаха небето и Мойсей започна да буди хората и те отидоха да поздравят Царя на всички царе, за да получат Тората
(Основано на Шир Ᾱширим Раба, параша 1, 56)
- Помислете за картината на Рафаело, озаглавена“Атинската школа”, която изобразява въображаема ситуация (в нееврейски контекст), в която най-великите мъдреци от всички поколения се срещат в един институт за обучение. Защо според вас художникът е избрал да представи фигури от различни поколения в картина, фокусирана върху човешкото познание? Какво е искал да изрази? Как изображението се свързва с еврейския интерпретационен процес? Кого бихте поставили в еврейска картина като тази?